На миналогодишния фестивал във Венеция режисьорският дебют на актьора Брейди Корбет

На миналогодишния фестивал във Венеция режисьорският дебют на актьора Брейди Корбет (едва 27-годишен, само че играл към този момент при Михаил Ханеке и Ларс декор Триер) обра овациите и завоюва две награди. Едната е " Луиджи де Лаурентис ", а другата - за най-хубав режисьор в секция " Хоризонти ". " Детството на един лидер " е сниман в Унгария, към момента няма премиера в Щатите, само че с помощта на София Филм Фест доближи до българските киномани.
След края на Първата международна война китната, пасторална и спокойна френска провинция приютява дребния Прескът (Стейси Мартин) - смело, палаво, остроумно, пламенно и пакостливо хлапе от Америка, с дълга като на момиче гъста руса коса. Той е с майка си (Беренис Бежо) - постоянно изтощена, сприхава и угрижено кокетна млада красавица, грациозна безделна стопанка със скулесто нацупено кукленско лице, и татко си (Лиъм Кънингам) - вцепенен, леден и надменен благороден посланик, който взе участие в мирните договаряния. Мярка се и фамилният другар (Робърт Патинсън) - ядовит, безсрамен и привлекателно обаятелен публицист мечтател.
В началото, след подготовка за коледната пиеска, дребният без особена причина замерва бойци с камъни. Докато го преследват в гората, си удря лицето, а майка му властно и назидателно изисква от него да се извини на пастора и паството. Той е комплициран, по-късно отхвърля да яде бълвоч, поради което го санкционират да стои цяла нощ в кухнята с чинията. Той демостративно се съблича гол. Накрая е оставен в стаята си без храна. Единствената другарка на Прескът, отдушник за неговите тегоби, която демонстрира съпричастност, добрина и човещина, е дебелата, грозна и похабена от работа и слугуване, само че с огромно сърце и мил манталитет Мона (Йоланд Моро). А като с еднакъв може да си приказва единствено с благата си, тиха и нежна учителка по френски (Софи Лейн Къртис). За миг ни се коства, че момченцето е придирчив и капризен келеш, само че в действителност той си е нормално дете, което вместо обич, топлота, деликатност и окуражаване, получава от себичните си родителите безчувственост, груби поуки и санкции. По свирепост и злобна досетливост последните доближават извращения и целеносочени мъчения, в това число физически контузии. Всичко многозначително се развива на фона на огромната политика и неуспеха на Удроу Уилсън да убеди европейците да се откажат от репарациите и да построят " хубав нов свят ". Далеч съм от това да настоявам, че човек, израснал без обич и в тормоз, наложително се трансформира в страшилище и всеобщ палач. Според мен това е левичарска доктрина, търсеща аргументите не в индивида, а в изискванията, околната среда и социума. Докато някои просто се раждат неприятни ( " We need to talk about Kevin " ), в това време има много образци за преуспели в живота положителни хора, израснали по сиропиталищата в изолираност, самотност и беднотия. " Детството на един лидер " обаче доста фино и безапелационно ни демонстрира по какъв начин чистата детска душа може да бъде омърсена,  изтерзана, опорочена и покварена, когато родителите са безчувствени, студени, груби и зли егоисти. И цялостен живот по-късно искаш да отмъстиш за горчивината, сълзите, страданията и нещастието, като обект може да бъде и цялото човечество. Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.